Запазване на пароли под Linux, Windows и Mac

Много харесвам Keychain-a на Mac, но той си има своите ограничения – измежду които основното, че не можеш да го ползваш на други операционни системи.

Оказа се, че може би единствения мултиплатформен начин да направите това с KeePass. Има много начини и комбинации от софтуер, с които да имплементирате нещо такова, но ето какво аз съм намерил за най-доброто.

Под Debian KeePass2 присъства сред пакетите, така че можем да го инсталираме лесно

Следва да сложим plugin на Firefox, аз лично предпочитам PassIFox. Този плъгин изисква KeePassHttp за да работи, а на плъгина му трябва mono-complete.

След като инсталирате mono-complete, изтегляте KeePassHttp.plgx , слагате го  в /usr/lib/keepass2 и да рестартирате keepass.

На този етап паролите ви от Firefox се пазят в KeePass. Черешката на тортата е да сложите kdbx файла в OwnCloud за да имате синхронизация между всичите си устройства.

 

За Max Os въпреки че не е много стабилен препоръчвам  MacPass.

За Android също има owncloud и можете да ползвате KeePassDroid.

Дори iOS феновете ще останат приятно изненадани от комбинацията ownCloud + KeePass Touch.  За Windows мисля няма нужда да обяснявам.

 

Като цяло имате password management за поне 5 операционни системи, напълно безплатен и чрез ownCloud синхронизиран онлайн, най-близкото което можете да получите до Mac Keychain с бонуса, че работи на (почти) всички устройства, които вероятно притежавате.

Mac OS X уби Linux при desktop операционните системи

Извинете за заглавието ала жълт вестник, но това е най-добрия начин да опиша нещата.

 

Всяка година stackoverflow изкарват една статистика за техните потребители, която е доста подробна и интересна, основно защото повечето им потребители са програмисти или поне технически грамотни.Screenshot_2016-03-20_15-35-08

Тази година ми направи впечатление, че продължава тенденцията все повече хора да използват OS X, а дела на Linux потребителите в най-добрия случай си остава същия.
Интересен факт е също, че всички мои познати програмисти, които сега ползват OS X са бивши Linux (desktop) потребители и още по-интересно е, че всеки един от тях е привърженик на свободния софтуер и всъщност доста харесват Linux, но вече го ползват само за сървъри.

Като един от тези “вероотстъпници” може да опитам да дам правдоподобно обяснение. Linux е супер, всички много го харесваме, но повечето от нас се интересуват техническите му качества, а не толкова от “политическите” следствия от това, че имаме свободна операционна система. Unix-ите са cool, особено ако пишеш на open source език от типа на php, ruby, python, java и т.н. Аз съм се опитвал да работя на Windows, но просто е прекалено много работа да настроиш всички unix инструменти, които са ти необходими. Въпреки че повечето са налични и за MS платформата, просто не е удобно, а аз лично така и не успях да свикна да работя на Windows с *NIX виртуална машина, на която да върви кода ми.
При Mac нещата са други, там всичко, което очакваш го има и работи в общия случай out of the box. Едва ли някога php ще се инсталира по подразбиране под Windows. Дори да не беше част от стандартната инсталация, инструменти като macports и brew правят много лесно да си набавиш необходимия софтуер и като бонус – това става по начин много близък до линукския. Който някога е ползвал apt-get или yum ще се чувства комфортно с пакетните мениджъри за OS X. (Програми като chocolatey още имат много хляб да ядат, но в случая не говорим за Windows)

Но при положение, че от основните преимущества на OS X е това, че е Unix и прилича на Linux, тогава защо да се мъчим и да не ползваме просто Linux? Много просто – понякога просто трябва да свършим нещо с хора работещи на други операционни системи. Не мога на работа да кажа – прати ми тоя документ в друг формат защото OpenOffice не го отваря правилно. Или пък “Обади ми се по Jabber защото skype за Linux работи ужасно”. И т.н. и т.н. Да оставим настрана разни по-дребни неща от типа, че за Linux няма толкова добър sql клиент като Sequel Pro, пак си остава важен проблем че няма Photoshop, MS Office и т.н., а софтуера който има портове за Linux в повечето случаи е доста кофти. Разбира се, има Wine, но всички знаем, че (не)емулирането на Windows софтуер под Linux (Wine Is Not an Emulator) изглежда по-добре на хартия отколкото всъщност е.

Сега Столмънистите ще кажат, че проблемът изначално е в софтуера със затворен код и аз дори съм склонен да се съглася с тях, но да се огледаме за реалността около нас. Имам нужда да свърша реална работа, за която ми се плаща и не мога да кажа на клиентите, че Skype-а не ми работи като хората, за това мога да им се обадя та трябва да си сложат някакъв jabber клиент.  Наскоро дори някой шеговито зададе въпроса “Колко линукс хакери са необходими за да пуснат проектор ?” при това на  Линукс конференция.

А това, че Mac OS X работи out of the box не е вярно във всички случаи, понякога дори е по-трудно да направиш неща, които под Линукс са тривиални, но в общия случай – да, наистина е по-лесно. Основния проблем е, че големите компании обръщат повече внимание на OS X.

Наскоро излезе новина, че Microsoft смятат да пуснат MS SQL Server за Linux и много хора припомниха, че някога Линус Торвалдс казал –  когато Microsoft започнат да пишат софтуер за Linux значи сме спечелили.  Това (с леки забележки ) е добра новина, но аз не съм толкова оптимистичен. Щеше да е голяма “победа” ако бяхме получили MS Office за Линукс, SQL Server е приятно, но не е това, за което говоря.  Никога не съм бил притеснен за съдбата на Линукс в света на сървърите, а за “сърцата и умовете” на разработчиците. В този аспект не само не прогресираме, а дори губим.

Пиша този пост под FreeBSD (и когато говоря за Linux слагам BSD събратята ни в същата категория), така че не всичко е загубено, но е факт, че не работя под свободна операционна система от години и дори когато нямам Apple hardware под ръка предпочитам да инсталирам Hackintosh отколкото да си играя с Linux или BSD.

Сертификат за Apple Push Notification Service

За да пращате push notifications през APNs можете да използвате библиотека от типа на ZendService\AppleApns

Документацията им е обяснява как се ползва библиотеката, но не и как да си генерираме необходимия сертификат. Процедура, която може да се окаже малко по-сложна от колкото изглежда.

Като за начало, влизаме в developer.apple.com и в секцията Identifiers, кликаме на App ID. Ако нямате създадено App ID за вашето приложение си правите и после кликате на името му в списъка, след това избирате бутона Edit.

Screen Shot 2016-03-09 at 6.28.16 PM

Сколвате надолу докато не намерите Push Notifications. От там избирате Create Certificate. Следвате инструкциите на екрана, отваряте Keychain-a и т.н.

Както казва най-добрия iOS dev на юг от стара планина – Милен, тук най-важното е в полето Common Name да напишете нещо, което има някакъв смисъл, примерно MyAppName Push Production или нещо от този тип.

След като генерирате сертификата си го изтегляте и import-вате в keychain-a.

В полето за търсете пишете push, трябва да ви излязат 3 резултата – 1 сертификат, един частен и един публичен ключ.

Screen Shot 2016-03-09 at 5.42.04 PM

Важния момент е тук – избирате сертификата и частния ключ и кликате export и на двата.

Screen Shot 2016-03-09 at 5.40.02 PM

Експортирате с разширение p12. Отваряте един терминал и пишете :

 

Взимате тоя pem файл и го засилвате към ZendService\AppleApns (примерно) и всичко би трябвало да работи.

Как да си направим Time Machine сървър

Ако не сте използвали Time Machine  до сега трябва да знаете, че както всичко Apple-ско работи доста добре и е страхотен начин за правене на backups. Задължително е поне да се пробва .

Има два начина да правите резервни копия – на втори хард диск или през мрежата. С втори диск всичко си работи добре, но често забравяте да го свържете отново след като си преместите компютъра, ако имате 2 usb порта не искате единия да е постоянно зает и т.н. Да се синхронизира през мрежата е най-удобно, но единствения официален начин това да става е чрез Apple Time Capsule, която в момента струва 300$ или 640 лева в CreativeCenter.

Ако като мен имате някоя стара машина (или в моя случай стари служебни непотребни компютри), която не въши нищо можете да направите следното.

1. Инсталирате някакъв Linux, в моя случай сложих Ubuntu Server последния LTS, просто защото не ми се заниваше сериозно.

2. Инсталирате netatalk, това е софтуер, който поддържа Apple Filing Protocol.
При Ubuntu го има в хранилищата, така че просто едно

ще свърши работа

3. Създаваме папката, където ще ни се съхраняват backup-ите

4. Добавяме в конфигурационния файл “/etc/AppleVolumes.default”:

Мисля че няма много нужда от обяснения, но все пак – задавате път, име на “диска”, който ще бъде споделен по мрежата, volsizelimit е колко голям може да е този диск – в моя случай ~600GB и накрая казвате кой системен потребител има право да го достъпва, при мен е gotha, при вас най-вероятно няма да е. Потребителя трябва да има права за четене и писане в тази директория.

5. Рестартирате сървъра

трябва да свърши работа.

Сега следва на направим правилните настройки на нашия Мак или Hackintosh.
Този диск е “unsupported” и операционната система няма да ни позволи да се закачим към него.

6. Казваме на Mac OS, че не държим диска да е supported

7. Връзваме се към сървъра през Finder.
В Network папката трябва да виждате вече сървъра, връзваме се към него с потребителското име и паролата, която използваме на Linux-ката машина и му казваме да ни запомни данните.

8. Препоръчително е този диск да се монтира автоматично при стартиране на компютъра, за целта отиваме в

  • System Preferences
  • Users & Groups
  • избираме нашия потребител
  • кликаме на таба Login Items
  • кликаме плюса долу и добавяме папката “Time Machine”

9. Правим си настройките на Time Machine
В System Preferences -> Time Machine изберете големия бутон с надпис ON и OFF. За нашите цели ON е добър старт. TM ще ви попита кой диск искате да ползвате избирате мрежовия диск, слагате tick-че на “Encrypt backups” и потвърждавате. Ще ви пита и за парола за криптирането и сте готови. Първия backup ще е отнеме доста време, но след това нещата са много по-бързи и лесни.
Ползвам подобна конфигурация вече месец и нямам никакви проблеми. Не забравяйте, че обикновено когато ти потрябва backup вече е прекалено късно, поиграйте си половин-един час и си спестете ядовете после.

10. Profit !

Дереджето на StarCraft през 2016

Знаете ли вица, в който младеж и девойка се скарали защото той постоянно играел StarCraft.  Накрая тя го попитала
– Избирай StarCraft-a или аз ?
– StarCraft играя от 97-ма, тебе те познавам от 5 години, събирай си багажа  !

Аз като много други хора, също играя StarCraft долу горе от тогава и не знам дали ми е най-любимата игра, но със сигурност и играта, която играя най-отдавна и в която съм прекарал най-много време.

Никога не съм бил много добър, по едно време бях прилично добър на StarCraft: Brood War, но това вече беше по времето когато много малко хора все още играеха тази игра. (Най-доброто ми постижение – веднъж бих двама приятели с touchpad).

Ентусиазма ми около играта се въобнови след излизането на Wings of Liberty. По времето когато живях в Швеция си я купих ( в държава, в която се мръква в 3 следобяд няма какво да правиш вечер освен да пиеш или да играеш StarCraft) и поиграх доста. Дори се събрахме приятели, с които едно време сме цъкали по залите и играехме online. Играех, гледах записи на игри и после пак играех. За пръв път ми дойде на ум, че нещо не е ОК когато забелязах как повечето известни играчи онлайн спряха да пускат записи на игрите си и започнаха да играят други.
Когато професионално играеш игри и разчиташ на брой гледания за да си изкарваш хляба – намалеят ли зрителите просто спираш с тази игра и продължаваш със следващата. Няма как да ги виня.

След Heart of the Swarm имаше раздвижване, но не като в началото. Естествено купих си и нея, поиграх, беше забавно но … нещо не беше същото.
Сега, при Legacy of the Void, дори още не съм си купил играта. Аз, същия който я играе от 15-тина години. Мисля да си я взема, но плана ми е просто да изиграя соло кампанията и да приключа до там. Защо ?

Една от причините за спада на интерес към играта е желанието на Blizzard да я направят супер състезателна. Няма място за разходки, ако ще играеш – трябва да си сериозен. Не е лошо това.
Има си хора за това, на които това ще им хареса и ще ги надъха още повече, прекрасно. Но за масовостта, която изисква бранд като StarCraft това не стига. Трябва да има място и за играчите, които сядат да играят 1-2 пъти седмично. Така наречения Ladder anxiety (или нежеланието да играеш заради страха да загубиш и това да повлияе негативно на класирането ти) си оказа сериозен ефект. Аз съм го изпитвал не веднъж. За това доста време играех само 2-2 или 3-3, просто защото там напрежението е по-малко.Не мога да го твърдя със сигурност, но предполагам това е причината, че по едно време много лесно стигнах до platinum лигата (където вече ядох много бой). Вероятно света на играта се беше разделил на две – нови и неопитни играчи и закоравели в битките геймъри, “средната класа” липсваше. Явно хората които като мен играеха от време на време, като мен, се бяха отказали и се бяха прехвърлили на нещо друго.

Това е едно, но има и нещо много по-важно. Баща ми примерно е заклет футболен фен, не играе, но гледа по няколко мача седмично. Защото това е истински спорт, а според него компютърните игри не могат да бъдат по дефиниция. Защо тогава, аз да не мога въпреки, че не играя сериозно поне да гледам професионални мачове редовно и да се наслаждавам на това. А пък уж точно това се опитваме да направим – турнири, награди, спонсори, професионални играчи и отбори и т.н.

За да стане спорт StarCraft трябва да има някаква наследственост. Когато бях на 4-5 баща ми ми обясни правилата на футбола. А те не бяха мръднали осезаемо от времето по което вероятно баща му му е обяснявал правилата. Можеш да не гледаш футбол няколко години, да пуснеш телевизора и … всичко си е там, топката си е кръгла, играчите са същия брой и правят долу горе същите неща.
Играл съм всички игри от серията без последната и когато седна да гледам мач виждам долу горе същите неща, така че не се чувствам напълно неориентиран, но има и много нови неща, прекалено много нови неща. Единици които са съвсем различни от всичко до момента, механики, които не са ми ясни и ако коментаторите не ми обясняват всичко, се чувствам сякаш не знам какво се случва. А само до преди 1-2 години играех редовно.

Компютърните игри са прекалено динамично сфера. Не е лошо да има нови неща по принцип … за сериозните играчи, които прекарват часове всеки ден в тази игра. Но колко от нас са такива.
Може би трябваше с новите издания да се наблегне повече на соло кампанията и по-малко на нови единици и механики в мрежовата игра. Това естествено си е мое мнение, за Blizzard работят доста умни хора, които вероятно са сметнали плюсовете и минусите на всичко, вероятно си има много добра причина нещата да са такива каквито са. И да, за всеки влак си има пътници, ако не можеш да прекарваш по няколко часа на ден в играта, очевидно това не е правилната игра за теб.

Проблема е, че както аз ги виждам нещата от StarCraft няма да излезе първия чистокръвен компютърен спорт, от този тип, които се предават от баща на син. И това е тъжно, защото на мен много ми се искаше.

 

—-
Сега играя повече конзолни игри, които се фокусират върху singleplayer-a, с джойстик пред телевизора, където не ме боли гърба и китките, може би просто остарявам, но StarCraft винаги ще си остане със специален статут за мен.

Фото гуакамоле

Събота, скучно ми е, правя гуакамоле, реших да поснимам малко процеса. Моето гуакамоле си е по някаква моя измислена рецепта, така че да ми харесва на мен, да си знаете.

Малко известен факт е, че гуакамолето всъщност е кръстено на южно американското племе Гуакамоле.

След като ви обогатих културно, време е да започваме. Вкъщи не ядем много люто, за това ще пропуснем лютите чушки и ще сложим само малко червен лук.

IMG_1393 IMG_1395

И 1-2 скилидки чесънче няма да му дойдат зле.

IMG_1400IMG_1399

За да не сме хептен без чушки, аз слагам и една печена чушчица 🙂

 

 

IMG_1405 IMG_1408

Печена чушка massacre 🙂

 

IMG_1409

Малко доматки…

IMG_1396

Кълцам авокадото на едно и после мачкам.

IMG_1403

 

Малко сол и зехтин и ето как изглежда преди да го разбъркам добре.

IMG_1413

 

 

 

 

по принцип хората го мачкат с вилица, аз понеже съм мързелив слагам на миксера само едната бъркалка и бъркам докато започне да ми изглежда добре.

Ето нещо такова е крайния вариант.

IMG_1416

По-вкусно е отколкото изглежда, така че не се притеснявайте.

Става бързо и лесно.

чушка 1бр, авокадо 2бр. половин глава лук, 1-2 скилидки чесън, 1-2 чери домата, сол и зехтин на вкус, нещо такова трябва да е .

Между другото онзи интересен факт за произхода на името гуакамоле не е верен, или поне не знаем да има такова племе, но пък звучеше интересно, нали 😉

Инсталиране на MiniDLNA под FreeBSD 10

Ако предпочитате да си компилирате всичко, порта се намира в net/minidlna. Тоест нещо от типа на:

Ако сте по-мързеливи винаги може да инсталирате с

Конфигурационния файл се намира в /usr/local/etc/minidlna.conf и нещата, които трябва да промените или разкоментирате  са:

Разбира се, направете нужните корекции за вашата система. Ако нямате папката може би е добра идея да я създадете:

По подразбиране папката където се намират мултимедийните файлове е в /opt. Трябва да създадете папката ако не съществува при вас. Опитах да използвам папка от типа /home/user/Video, но има проблеми с правата, които така и не разреших за това предпочетох да използвам симлинкове.

Ако всичко ви изглежда ок можем да стартираме услугата.

За да проверите дали всичко е ок можете да проверите log файла:

Ако няма грешки можете да проверите дали всичко работи през вашия телевизор или VLC.

За финал добавете minidlna към услугите, които да се стартират при пускане на машината като добавите към /etc/rc.conf

Накратко това е.  Доста подобно на това как се инсталира MiniDLNA под Mac OS X (за което писах преди), но с особеностите на freebsd.

 

Apple Watch на (почти) трезво

След презентацията на Apple останах с малко смесени чувства относно Apple Watch и не можех да си обясня от къде идва странния вкус в устата ми. Няколко дни по-късно сякаш имам бегла идея.

Дизайн. Според мен часовника е странно грозноват.  Не точно грозен, но бих казал, че ми харесва особено. Не съм го виждал на живо и въпреки прекрасните каишки с магнитно закопчаване ми изглежда странно квадратен. В това отношение Moto 360 ми изглежда много напред.

Софтуер. Не ми стана много ясно какво точно ще се случва с тази “корона” или по нашенски – чакръка отстрани. Хем това е най-голямата иновация, хем имаме чувствителен на допир екран плюс това той различава различни видове натискания.

Версии. На пръв поглед трите версии звучат объркващо, но като изключим “богаташката” позлатена версия, оставаме с две – стандартна и спортна, което всъщност не е чак толкова зле колкото ми се струваше в началото. Мотото на Apple – one size fits all в този случай наистина е неприложима. Телефона е джаджа в двоба ти, но часовника не е само функционален уред, той е и моден атрибут, вижда се постоянно. В този ред на мисли многото варианти на каишки и възможни модификации смятам за добра идея.

Цена. 350 долата в САЩ и то предполагам, че това е за най-базовия модел, което за България вероятно означава към 700-800 лева. (И разбира се първите месеци местните продавачи няма да пропуснат възможността да сложат дебела надценка.) Проблема тук е, че това е часовник, няма SIM карта и не можеш да накараш операторите да го спонсорират. Подобна цена си е висока дори за американците, които са свикнали да получават телефон за 200$ и може да се окаже сериозен фактор за разпространението на часовника. На нас не ни пука, защото така или иначе никой оператор не спонсорира сериозно телефоните им, но ако няма много потребители на американския пазар, това естествено ще повлияе на развитието на продукта.

Apple твърдят, че са работили над уреда 3 години. Ако се беше появил преди може би 2,наистина щеше да е революционен, но сякаш закъсняха. Честно казано без логото на Apple на корпуса,  въобще нямаше и да му обърна внимание. Но именно ябълката ми дава надежда, че може и да се окаже добър. Apple са доказали, че могата да правят добри устройства и това ме кара да им дам шанс. При първа възможност ще разгледам часовника и ако ми хареса, ще го купя.

 

 

За Apple, iPhone 6, часовника и всичко останало

Този път есенната конференция на Apple мина почти без изненади. Всички очакваха телефон и часовник – ето ги.

Хейтърите получиха дозата си и сега доволно коментират слабите параметри на телефона, това че часовника не бил квадратен, липсата на иновации и повтарят мантрата как всички Apple фенове са заблудени и въобще не мислят когато купуват джаджи.

“NFC не е иновация, има го в ….”

“Оптичната стабилизация е шега, нали ? ”

“8 мегапиксела камера през 2014, сериозно ?!?”

Всички тези хора обаче забравят едно. 98% customer satisfaction ! Ще го повтарям на всеки. 98% от хората купили си устройство на Apple са доволни от покупката си! Покажете ми друга компания с подобни показатели!

Параметрите не са всичко. Има значение изживяването докато ползваш устройството си, а Apple са ненадминати в това.

След това си купих първото си устройство на Apple – iPad. Честно казано исках четец за книги, но си казах така или иначе таблета може да върши същата работа, пък и мога да играя игри, защо не. Преди това имах Android таблет, който беше покъртително зле спрямо сегашните ми разбирания, за това и не очаквах много повече от Apple. Но не бях прав. При тях нещата просто работят.

По-късно получих служебен iPhone и въпреки че бях скептичен, с времето така свикнах с лекотата, с която се използва този телефон, че в момента не мога да си представя да ползвам друг.

За мен всичко приключи в момента, в който си купих MacBook Pro. Интеграцията между устройствата е просто прекрасна. Начина по който се свързват и работят заедно когато се налага е просто … магически.

От по-новото поколение телефони съм имал HTC и Samsung, до колкото разбирам от хейтърите това са марките, които си заслужават. Е, не е така. HTC имат най-отвратителния софтуер за свързване с компютър, който съм виждал. Тези телефони просто изглеждат недодялани. Има хиляди дребни неща, които са изключително дразнещи и ти развалят цялото удоволствие, а понякога откровенно ти пречат да си свършиш работата.

Защо телефона ми идва с мейл клиент, който поддържа само gmail ? Защо като сложа друг клиент ми се налага да се боря за да му кажа, че искам той да е “титуляра” и другия да не ми се бърка ? Защо не мога да направя плейлист и да го метна на телефона през безжичната мрежа и да запазя реда на песните ? Защо телефона ми идва с два браузъра, кой от двата трябва да ползвам ? Защо имам 3 приложения за слушане на музика още при първо пускане, кое да ползвам ?

Сега ще се появи някой Андроид спец и ще ми каже – “Ама… то е много лесно, просто трябва да ….”. Не искам ! Искам да си извадя телефона от кутията, да се логна и всичко да работи. Не искам да се занимавам с SD карти, да местя приложения и какво ли още не. Не искам 15 клавиатури и 5 application launcher-a.

Имах служебен iPhone 5, прибрах се в България и си  купих 5s. Въведох си потребителското име и паролата. След няколко минути имах всичките си програми, история на посещаваните сайтове, запазените ми пароли и дори wallpaper-a ми беше какъвто бях задал. Усещането беше все едно съм си намерил загубения телефон. От първата минута телефона беше готов да прави каквото искам от него без да си мърдам пръста.

Иновациите може да не започват от Apple, но те са тези, които ги имплементират правилно. Останалите просто хвърлят дървени продукти по клиентите си и се нядават потребителя да измисли как да му бъдат полезни.

Apple са компания, която с продуктите си ми дават възможност да се концентрирам върху съдържанието, което искам да консумирам или създам, а не върху самия телефон, таблет или компютър. Парадоксално е, че е стотици пъти по-лесно да пусна windows file sharing (samba) на mac отколкото на Windows PC, да не говорим за неща като споделяне на интернет връзка ( колко от вас знаят как да го направят без да четат tutorials) ?

И да, най-вероятно ще си купя iPhone 6 след някой друг месец ( не заради друго, просто в България цената веднага след излизане на пазара е доста висока).  За часовника – не съм сигурен още, може би.

Сега върху интересните неща от конференцията.

Apple Pay. Много компании са работили през годините върху услуги за мобилни разплащания. Ако някой ще успее в тази сфера, най-вероятно ще са Apple. Начина по който са реализирали тяхното решение на проблема много ми допада. Типично по епълски лесно, просто и функционално. Единственото, което ме притеснява е кога услугата ще стигне в Европа и още повече кога ще стигне в България. Смятам, че в мобилните разплащания има голям потенциал и ако нещата потръгнат това ще е най-революционния продукт, който Apple са правили от iPhone насам. Помните – “умни” телефони има отдавна, но точно Apple направиха революцията.

iPhone C-серията. Нищо не се спомена за тях. Явно не са доволни от резултатие и идеята за “евтин” iPhone е загърбена и сега ще търсят друга посока за развитие, а тя очевидно е по-голям екран.

5 може би наистина беше с малък екран и версия 6 ми изглежда добре, но 6+ сякаш е прекалено голям. Намирам телефони от типа на Galaxy Note за напълно непрактични, а идеята на Samsung че хората искат писалка – направо смешна. Да ви припомня, последите 10 години и повече бягаме от телефони с писалки. Постоянно трябва да ги вадиш и прибираш и лесно се губят. Опитай да си загубиш пръста ! От друга страна чувам, че в Азия фаблетите са изключително популярни и може би точно за там е предвидена версията 6+.

Много “анализатори” твърдят, че откакто Steve Jobs го няма, компанията не прави нищо иновативно. Те същити хора, казваха същото още когато Jobs беше жив. Харесва ми, че новия CEO не се опитва да се преструва на предшественика си.

Едно от нещата, които са традиционни за Apple e че имат много малък брой разновидности на продуктите си. Macbook идва в 2 версии – обикновена и Pro, настолните компютри в 3 варианта – mini, iMac и Pro. Всяко име кратко, точно и ясно определя аудиторията, за която е предназначен продукта.  В момента имаме, 5s и 5c като стара “премиум” и стара “евтина” версия и новите 6 и 6+ като голяма и по-голяма  премиум версия. Ще бъда много разочарован ако видя Apple да предлагат 4-5 модификации на iPhone от едно и също поколение.

Като цяло за мен лично голямото разочарование на конференцията беше, че не пуснаха Mac OS X Yostemite и iOS 8 веднага, както направиха миналата година. Беше много приятно да гледам презентацията и минути по-късно да мога да обновя компютъра и телефона си.

98% customer satisfaction. Някои хора са готови да дадат малко повече пари за да получат каквото искат, други може би не търсят точно това. Никой не е прав и никой не е крив, просто не обявявай другия лагер за безмозъчни идиоти, не всички се водим модата, много от нас съвсем съзнателно правят този избор и са щастливи с него.

 

Нещо по темата от The Verge – http://www.theverge.com/2014/9/10/6132153/apple-pay-was-this-weeks-most-revolutionary-product 

 

Преди време писах са часовниците и учтиво помолих Apple да не спят, да пуснат техен продукт в същата категория, сега още по-учтиво ги моля “Apple, имам Samsung Smart TV – мразя го, направете нещо по въпроса ! “

RSS по категории за Zamunda.net

Публикувах първа версия на един от мини проектите си.

https://github.com/gotha/zamundarss/

Ако примерно искате да следите всички сериали, които се пускат в сайта можете да получите линк и да го добавите към RSS четеца си.

За това естествено ще ви трябва собствен сървър с apache/php/curl, но може би ще го host-на някъде ако има желаещи.

Надявам се да е полезен и разбира се, чувствайте се поканени да fork-вате и променяте кода.