Запазване на пароли под Linux, Windows и Mac

Много харесвам Keychain-a на Mac, но той си има своите ограничения – измежду които основното, че не можеш да го ползваш на други операционни системи.

Оказа се, че може би единствения мултиплатформен начин да направите това с KeePass. Има много начини и комбинации от софтуер, с които да имплементирате нещо такова, но ето какво аз съм намерил за най-доброто.

Под Debian KeePass2 присъства сред пакетите, така че можем да го инсталираме лесно

Следва да сложим plugin на Firefox, аз лично предпочитам PassIFox. Този плъгин изисква KeePassHttp за да работи, а на плъгина му трябва mono-complete.

След като инсталирате mono-complete, изтегляте KeePassHttp.plgx , слагате го  в /usr/lib/keepass2 и да рестартирате keepass.

На този етап паролите ви от Firefox се пазят в KeePass. Черешката на тортата е да сложите kdbx файла в OwnCloud за да имате синхронизация между всичите си устройства.

 

За Max Os въпреки че не е много стабилен препоръчвам  MacPass.

За Android също има owncloud и можете да ползвате KeePassDroid.

Дори iOS феновете ще останат приятно изненадани от комбинацията ownCloud + KeePass Touch.  За Windows мисля няма нужда да обяснявам.

 

Като цяло имате password management за поне 5 операционни системи, напълно безплатен и чрез ownCloud синхронизиран онлайн, най-близкото което можете да получите до Mac Keychain с бонуса, че работи на (почти) всички устройства, които вероятно притежавате.

 

 

Edit: November 2018

За Firefox Quantum PassIFox не работи. Вместо това можете да ползвате Kee заедно с KeePassRPC

Сертификат за Apple Push Notification Service

За да пращате push notifications през APNs можете да използвате библиотека от типа на ZendService\AppleApns

Документацията им е обяснява как се ползва библиотеката, но не и как да си генерираме необходимия сертификат. Процедура, която може да се окаже малко по-сложна от колкото изглежда.

Като за начало, влизаме в developer.apple.com и в секцията Identifiers, кликаме на App ID. Ако нямате създадено App ID за вашето приложение си правите и после кликате на името му в списъка, след това избирате бутона Edit.

Screen Shot 2016-03-09 at 6.28.16 PM

Сколвате надолу докато не намерите Push Notifications. От там избирате Create Certificate. Следвате инструкциите на екрана, отваряте Keychain-a и т.н.

Както казва най-добрия iOS dev на юг от стара планина – Милен, тук най-важното е в полето Common Name да напишете нещо, което има някакъв смисъл, примерно MyAppName Push Production или нещо от този тип.

След като генерирате сертификата си го изтегляте и import-вате в keychain-a.

В полето за търсете пишете push, трябва да ви излязат 3 резултата – 1 сертификат, един частен и един публичен ключ.

Screen Shot 2016-03-09 at 5.42.04 PM

Важния момент е тук – избирате сертификата и частния ключ и кликате export и на двата.

Screen Shot 2016-03-09 at 5.40.02 PM

Експортирате с разширение p12. Отваряте един терминал и пишете :

 

Взимате тоя pem файл и го засилвате към ZendService\AppleApns (примерно) и всичко би трябвало да работи.

Как да си направим Time Machine сървър

Ако не сте използвали Time Machine  до сега трябва да знаете, че както всичко Apple-ско работи доста добре и е страхотен начин за правене на backups. Задължително е поне да се пробва .

Има два начина да правите резервни копия – на втори хард диск или през мрежата. С втори диск всичко си работи добре, но често забравяте да го свържете отново след като си преместите компютъра, ако имате 2 usb порта не искате единия да е постоянно зает и т.н. Да се синхронизира през мрежата е най-удобно, но единствения официален начин това да става е чрез Apple Time Capsule, която в момента струва 300$ или 640 лева в CreativeCenter.

Ако като мен имате някоя стара машина (или в моя случай стари служебни непотребни компютри), която не въши нищо можете да направите следното.

1. Инсталирате някакъв Linux, в моя случай сложих Ubuntu Server последния LTS, просто защото не ми се заниваше сериозно.

2. Инсталирате netatalk, това е софтуер, който поддържа Apple Filing Protocol.
При Ubuntu го има в хранилищата, така че просто едно

ще свърши работа

3. Създаваме папката, където ще ни се съхраняват backup-ите

4. Добавяме в конфигурационния файл “/etc/AppleVolumes.default”:

Мисля че няма много нужда от обяснения, но все пак – задавате път, име на “диска”, който ще бъде споделен по мрежата, volsizelimit е колко голям може да е този диск – в моя случай ~600GB и накрая казвате кой системен потребител има право да го достъпва, при мен е gotha, при вас най-вероятно няма да е. Потребителя трябва да има права за четене и писане в тази директория.

5. Рестартирате сървъра

трябва да свърши работа.

Сега следва на направим правилните настройки на нашия Мак или Hackintosh.
Този диск е “unsupported” и операционната система няма да ни позволи да се закачим към него.

6. Казваме на Mac OS, че не държим диска да е supported

7. Връзваме се към сървъра през Finder.
В Network папката трябва да виждате вече сървъра, връзваме се към него с потребителското име и паролата, която използваме на Linux-ката машина и му казваме да ни запомни данните.

8. Препоръчително е този диск да се монтира автоматично при стартиране на компютъра, за целта отиваме в

  • System Preferences
  • Users & Groups
  • избираме нашия потребител
  • кликаме на таба Login Items
  • кликаме плюса долу и добавяме папката “Time Machine”

9. Правим си настройките на Time Machine
В System Preferences -> Time Machine изберете големия бутон с надпис ON и OFF. За нашите цели ON е добър старт. TM ще ви попита кой диск искате да ползвате избирате мрежовия диск, слагате tick-че на “Encrypt backups” и потвърждавате. Ще ви пита и за парола за криптирането и сте готови. Първия backup ще е отнеме доста време, но след това нещата са много по-бързи и лесни.
Ползвам подобна конфигурация вече месец и нямам никакви проблеми. Не забравяйте, че обикновено когато ти потрябва backup вече е прекалено късно, поиграйте си половин-един час и си спестете ядовете после.

10. Profit !

Фото гуакамоле

Събота, скучно ми е, правя гуакамоле, реших да поснимам малко процеса. Моето гуакамоле си е по някаква моя измислена рецепта, така че да ми харесва на мен, да си знаете.

Малко известен факт е, че гуакамолето всъщност е кръстено на южно американското племе Гуакамоле.

След като ви обогатих културно, време е да започваме. Вкъщи не ядем много люто, за това ще пропуснем лютите чушки и ще сложим само малко червен лук.

IMG_1393 IMG_1395

И 1-2 скилидки чесънче няма да му дойдат зле.

IMG_1400IMG_1399

За да не сме хептен без чушки, аз слагам и една печена чушчица 🙂

 

 

IMG_1405 IMG_1408

Печена чушка massacre 🙂

 

IMG_1409

Малко доматки…

IMG_1396

Кълцам авокадото на едно и после мачкам.

IMG_1403

 

Малко сол и зехтин и ето как изглежда преди да го разбъркам добре.

IMG_1413

 

 

 

 

по принцип хората го мачкат с вилица, аз понеже съм мързелив слагам на миксера само едната бъркалка и бъркам докато започне да ми изглежда добре.

Ето нещо такова е крайния вариант.

IMG_1416

По-вкусно е отколкото изглежда, така че не се притеснявайте.

Става бързо и лесно.

чушка 1бр, авокадо 2бр. половин глава лук, 1-2 скилидки чесън, 1-2 чери домата, сол и зехтин на вкус, нещо такова трябва да е .

Между другото онзи интересен факт за произхода на името гуакамоле не е верен, или поне не знаем да има такова племе, но пък звучеше интересно, нали 😉

Инсталиране на MiniDLNA под FreeBSD 10

Ако предпочитате да си компилирате всичко, порта се намира в net/minidlna. Тоест нещо от типа на:

Ако сте по-мързеливи винаги може да инсталирате с

Конфигурационния файл се намира в /usr/local/etc/minidlna.conf и нещата, които трябва да промените или разкоментирате  са:

Разбира се, направете нужните корекции за вашата система. Ако нямате папката може би е добра идея да я създадете:

По подразбиране папката където се намират мултимедийните файлове е в /opt. Трябва да създадете папката ако не съществува при вас. Опитах да използвам папка от типа /home/user/Video, но има проблеми с правата, които така и не разреших за това предпочетох да използвам симлинкове.

Ако всичко ви изглежда ок можем да стартираме услугата.

За да проверите дали всичко е ок можете да проверите log файла:

Ако няма грешки можете да проверите дали всичко работи през вашия телевизор или VLC.

За финал добавете minidlna към услугите, които да се стартират при пускане на машината като добавите към /etc/rc.conf

Накратко това е.  Доста подобно на това как се инсталира MiniDLNA под Mac OS X (за което писах преди), но с особеностите на freebsd.

 

MiniDLNA при Mac OS X Mavericks

Ако ви трябва добър DLNA сървър за Mac, след логичния избор – Plex, аз бих ви препоръчал MiniDLNA. Бонусите са, че става въпрос за наистина малък сървър ( за разлика от plex ) и аз лично имах проблем с връзването с Xbox 360.

Логично започваме с macports:

След като инсталирате ( отнема доста време ), ще имате сървър, който се намира на /opt/local/sbin/minidlnad и примерен конфигурационен файл /opt/local/etc/minidlna.conf.sample

Ще копираме файла и ще го редактираме

Ще откоментираме и променим следните променливи

Пътя тук трябва да сочи пътя до вашите филми, пр. V,/Users/username/Movies, като “V”, в началото указва, че става въпрос да видео съдържание, има го описано в примерния конфигурационен файл.

Хубаво е и да създадем директорията

 

С това промените по конфигурационния файл приключват. Сега остава да стартираме сървъра.

Принципно това би трябвало да става като изпълните

но …

сървъра не знае къде му е конфигурационния файл и все още не е сглобил базата данни с вашите мултимедиини, за това трябва да изпълните

Сървъра стартира. Прегледайте за грешки и ако изникне нещо просто вижте какво може да се направи по въпроса.

Дайте на системата няколко минути да обнови базата данни и се свържете с вашия DLNA  клиент, препоръчвам да тествате с VLC от компютъра, таблета или телефона си за да се уверите че всичко е наред.

Допълнение: Не съм сигурен кой точно порт е проблемен, но ако имате проблеми с намирането на DLNA сървъра в мрежата, опитайте да спрете skype и/или torrent клиента си.

Кой е собственик на страничните ми софтуерни проекти ?

Блогът на Joel Spolsky ме насочи към една дискусия, където обсъждат доста интересен въпрос – Кой е собственик на страничните ми софтуерни проекти ?

Ако не програмирате просто за да изкарвате пари, а намирате някакво странно удоволствие в това, вероятно вечер след работа драсвате по някой друг ред код по ваш собствен проект или пък по някое open source приложение, което ви е интересно.
От тук нататък има два варианта:
– вие си кютате спокойно и никой думичка не ви казва
или
– някой решава, че това не е много хубаво.

Явно някои ръководители смятат, че ако след края на работния ден още можеш да направиш нещо различно, явно не си работил достатъчно през деня, тоест си се скатавал във времето, в което те са ти плащали да твориш код. Други очевидно са на мнение, че ще им откраднеш уникалния софтуерен продукт и ще се наложи да се борят за частица от милионите ти. Трети пък просто не искат да се занимаваш с програмиране извън работа – трябва вечер да спиш, да гледаш телевизия и на следващия ден бодър да се появиш на работа в 8:00 или колкото там кошмарно рано трябва да ходиш на работа.
Причините са много, най-честата реакция е само една – всичко което правиш в или извън работно време е собственост на компанията, за която работиш. Разбира се не всички го правят, но тези които искат да са поне малко правно подсигурени, си правят труда или да добавят в договора някоя друга точица или мило да ви помолят да подпишете декларация на лоялност, конфиденциалност и други ..ост.

Основната причина за това е, че по дефиниция всяко интелектуално “благо”(да се надяваме, че е такова) създадено от теб е твоя собственост и това, че някой ти е платил да го направиш не променя този факт. Тоест Пешо може да напише някоя програма за Иван, но това не означава че Иван става нейния собственик, той просто си я ползва.
За това има просто решение – записваме в договора, че програмиста отстъпва или продава или каквото там се сетите, правата си над продукта на неговия работодател.

Но и това не стига.
Както някои обясни и в по-горе посочената дискусия, възможен е следния сценарии: Наемат ви като гейм дизайнер във фирма и вие всеки ден правите игри от 9 сутринта до 6 следобед. Но в един момент ви идва на ум, че искате 40% от собствеността върху крайния продукт защото набързо сте пресметнали, че точно такъв процент от мисловната ви дейност е протекъл извън работно време.
Дори на пръв поглед да изглежда радикално, все пак е логично Иван да отиде при Пешо и му каже – Виж какво, на ясно съм че изобретяването на нещо не може да става само между 9 и 6, и няма как да който и да било да докаже в колко часа си изобретил въпросното нещо,  искам всичките ти изобретения, независимо кога си ги изобретил и ще си платя за това.

До тук нещата са точни и ясни. Но ако един ден работника реши, че иска извън работно време да си напише някакво софтуерче за собствена употреба и то ли е собственост на компанията, за която работи ? На теория  – да. Това е и неприятната част, защото фирмата, за която работя няма никакво отношение към въпросния софтуер.
За предпазване от подобни ситуации идват безброй клаузи, които се отнасят до това дали софтуера, който си писал е конкурентен на софтуера, който предлага компанията, дали е в същата сфера, дали си използвал технологии разработени във фирмата и т.н. и т.н.

Винаги обаче закона, съответно договорите, подлежат на тълкуване. Всеки може да извърти всичко така че … моя съвет е да не задълбавате много в тези неща.

Когато започнах на предишното ми работно място си дойдох с едни библиотеки писани от мен. Докато работех там съм ги използвал в един-два продукта. Също така в работно  време съм правил промени по библиотеките – добавял съм функционалност, оправял съм бъгове, защото са зависели от работата ми. След като си тръгнах от там си взех последните версии и продължих да си ги ползвам. Имам ли право на това ?
Въпреки, че технически поне пачовете на тези библиотеки би трябвало да не са моя собственост …. общо взето на никой не му пука.  По същата логика аз бих могъл да ги съдя за собственост върху всеки техен продукт, който съдържа въпросните библиотеки.  Знам, че никой няма да тръгне да се заяжда за нещо такова.
Смятам че 90% от работодателите (за които бих работил) ще са на същото мнение стига страничната ми работа да не влияе на основните ми задължения.

Нека обаче сериозно да се разграничим от случая, в който аз вземам код на компанията (макар писан от мен) и го използвам за да пусна мой продукт, който има нещо общо с дейността на фирмата. Смятам го за нелоялно и тогава, мисля с право, всеки ще си има съдебни проблеми.

Странното на този казус е, че въпреки че е решен законово, уж ясно, все пак последната дума си остава на работодателя и на неговата преценка дали правите нещо нередно. Ако смятате, че има такъв шанс, говорете с мениджъра си и му обяснете ситуацията. Ако не – давайте пряко през лехата – харесайте си нещо приятно за правене и творете.